събота, 25 април 2009 г.

Любимите неща за един мУхар

Nice Trout

четвъртък, 23 април 2009 г.

четвъртък, 16 април 2009 г.

снимки от двудневката

Да не пиша и аз едно и също ,пускам само няколко снимнки






















вторник, 14 април 2009 г.

История за един двудневен излет на един язовир, за един пожар, и за още много други неща

Да ви разкажа за един мнооого дълго планиран, двудневен излет.Трябваше да успеем да се измъкнем от семейните задължения за цели два дена, малййййй, еретични мисли в главите на нашите благоверни. Та да почна от начало. Някъде още февруари се зароди една идея да отидем на някоя река, ама да е далече, да не се стига с кола, и да се преспива там на реката на палатка. Спряхме се на с.Пловдивци . Започна се със муховръза какви мухи да си вържем, от кой вид, по колко броя и така нататък, накрая решихме, праим по двеста мухи и белким стигнат ха ха, ако не, ще си носим менгеметата и ще праим на място. Накупих ме си кой каквото нямаше, спални чували, постелки за лягане и други такива дреболии.От дядото бях чул, че почва да дава, най-сигурно около цветница.Така че определихме датата 11.04.09. Това беше две седмици по рано " определянето на датата имам в предвид". Някъде около 30.03.09. дойде студения душ, аз се сещам, че на 11.04. малката дъщеря трябва да пее в Панагюрище, това е в събота, а в неделя балдъзата има имен ден, ужас "балдъзата живее в софия". Като казах на групата овесиха носове, ама евала не казаха и гък, че ще ходят без мен, веднага почнаха плановете как ще отидем след забраната.
Ама мен се ме човърка нещо, не може да бъде, да не може да бъде. Викам си;
Бай Йордане, измъквал си се и от по тежки ситуации, бъди мъж, бъди Американец, викай Остап Бендер на помощ, той знае как да се оправя. Той знае ама и аз знам, говорих с няколко родители на които децата също щяха да пеят, нагласих жената и детето с кого да пътуват до Панагюрище, от там се обаждам на баджанака и викам:
- Абе баджо що не дойдете да гледате Ванчето как пее, а после да пътувате всичките направо за София, че аз имам малко работа.
- Готово баджанак, идваме.
И така се оправи мята работа, обаче вече беше 08.04. сряда и Витали който щеше да ни води беше хванал един обект и не можеше да дойде. Ами сега??? Веднага свикахме кризисния щаб, аз, Кръстю и Радо. - Момци, ко праим сега? Питам аз.
- Ко праим, ко праим, давай картата: вика Кръстю
- Чакай да огледам, абе наш Ванка нали се разправя за техния язовир, значи отиваме тук:

Забучи пръста на картата, рече и отсече:
- В събота в 7:00 взимам Данката, а в 7:10 да се готви Радо. Аз сега ще говоря с Ванката да ни чака на табелата на Попинци в 9:00.
И готово работата беше уредена, заминавахме в събота УРА!!!!
На 11ти в 7:00 Кръстю закова пред нас, натоварих моя багаж и отпрашихме да вземем и Радо. В 7:10 пристигаме пред Радо а той строен на тротоара с целият багаж, ни чака така

Най накрая се натоварихме и се отправихме към дълго лелеяният двудневен риболов. На това аз му викам късане на синджира от към то нашийника. Сега два дена само риболов, нищо друго, кеф голям! В колата по пътя Радо извади новото менгеме, с новата стойка да го видим. Викам му дай го насам да вържа първата муха връзвана при 120 км. в час. Аз връзвам Радо снима а Кръстю кара и вика:
-Данкаа, докато връзваш, аз може ли да гледам?, и се смее!
Абе криво ляво вързах я. Ето какво се получи.




И докато се усетим пристигнахме в Попинци. Спираме на табелата, звъним на Ванката, докато затворя телефона и ударя една снимка Иван пристигна: Абе Иване, ти да не си стоял в колата бре, и да чакаш да ти се обадим. Толкова бързо дойде!
Не, не бил в колата ама бил на близо и за това пристигнал толкова бързо, ама ние да не се мотаме толкова че до обяд няма да стигнем. Айде пак на колите Иван напред ние след него минахме през селото бавно и тържествено като стар файтон с прани чаршафи.
Първо на магазина да заредим бира и хляб, минерална вода и цигари, след това пред Иван да си вземе неговия чеиз, там Кръстю ни показа новото си фото оборудване
и не пропусна да го пробва



Направи няколко снимки и айде пак по колите и право към язовира. Право, право ама не чак толкоз . Минахме през едни баири, долчинки, ниви, по един мек коларски път, който така се извиваше, че имах чувството, че ще се върнем обратно в селото. Най-накрая, след едно спускане , изад завоя започна да се показва язовира. Бавно и постепенно се откриваше чудна гледка, пред нас!

Мястото беше вълшебно!
Kрай на първа част !

С муха и шнур на язовир в с.Попинци

Миналата седмица организирахме едно ходене до така наречения язовир с обичайните заподозрени Данчо "Капитана",Кръстето и аз Радо. След цяла седмица мислене и организиране какво, как и къде накрая взехме решение да отидем на язовир с палатки и пИене :). Тръгнахме сутринта рано с на Кръстю ролс-ройса и попътно реших да покажа менгемето на групата тъй като те не бяха го виждали все още. С изваждането му от чантата Капитана развъртя набързо две мухи.

В село Попинци ни чакаше колегата Иван Пирина за да ни заведе на язовира и да сподели деня си с нас.
През единствения козе път до там, по който сполучливо преминахме с колата, се озовахме на един страхотен затворен водоем!

Приготвихме всички необходими неща от колата....
и айде на реката.
Имаше скоци навсякъде по язовира но от дребни риби. Излизаха и добри екземпляри.
Но всичко хубаво си има и край, а нашия настъпи, когато взе да се смръчава. Започнахме да правим подготовка за вечерта като събиране на дърва, разпъване на палатка и изкарване на бутилките :) Имаше еДене, пИЕне и пЕЕне.
Нека останалото снимките да говорят.....Изкарването беше супер като изключим и някои лоши преживявания - в събота следобяда някви идиоти подпалиха пожар в гората и се наложи на бегом да обиколим язовира за да помагаме с гасенето. Въпреки това обаче, всичко беше добре и без пострадали.
В неделя бяхме на Река , но за нея в следващата тема.
Поздрави

вторник, 7 април 2009 г.

Малко мухи и от мен